Направо към съдържанието

Аменхотеп I

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Аменхотеп I
Роден
Починал
около 1504 г. пр.н.е.
ПогребанЕгипет
Семейство
РодОсемнадесета династия на Древен Египет
БащаЯхмос I
Братя/сестриЯхмос-Меритамон
СъпругаЯхмос-Меритамон
Аменхотеп I в Общомедия
Статуя на Аменхотеп I

Аменхотеп I (Djeserkare Amenhotep) е вторият фараон от XVIII династия на Древен Египет. Също е известен като Аменофис I, елинизирана форма на името му. Неговото управление обикновено се датира ок. 1526/5 – 1506/4 г. пр.н.е.

Аменхотеп I (букв. „Амон е доволен“[1]) е син на неговия предшественик Ахмос I и царица Ахмос-Нефертари[2]. Той е определен за престолонаследник когато умират двамата му по-възрастни братя Ахмос-анкх и Ахмос-Сапаир, някъде след 17-а година от управлението на Ахмос I. Идвайки на власт може би непълнолетен, Аменхотеп I управлява заедно с неговата майка като регент[3]. Той е женен за сестра си Яхмос-Меритамон, носеща титлата на главна съпруга. Вероятно има и втора жена, Ситкамос. Няма потомци, които могат да бъдат потвърдени със сигурност[2].

Според Манетон, управлението на Аменхотеп I продължава 21 години и 4 месеца, с което изследователите в общи линии са съгласни[4]. Въпреки че не са открити официални надписи на Аменхотеп I по-късни от неговата 10-а година, текст в гробницата на придворния астролог Аменемхет потвърждава тезата за поне 21-годишно управление на Аменхотеп I. Неговата датировка е установена съгласно хелиакалния изгрев на Сотис (Сириус), документиран по надпис върху стела през 9-а година на управлението му[5], т.е. 1517 г. пр.н.е. според астрономическите изчисления, при предположението, че явлението е било наблюдавано от Тива. Съответно, управлението на Аменхотеп I се отнася към 1526 – 1504 г. пр.н.е., което е по-вероятно, предвид че столица на Египет по това време е Тива. Малцинство от учените смятат че мястото на наблюдението е Мемфис, което измества хронологията 20 години по-рано (т.е. ок. 1546 – 1524 г. пр.н.е.), но това остава по-непопулярното предположение[3].

Релеф на Аменхотеп I от Карнак

Управление

[редактиране | редактиране на кода]

Управлението на Аменхотеп I е период на икономически просперитет, стабилност и политическа консолидация. Ахмос-Нефертари, майката на фараона, има определящо влияние като царица-регент[3] и фактически съуправител на младия си син, когото изглежда надживява. Може би нейна е решаваща роля в издигането на Тутмос I като наследник на бездетния Аменхотеп I, предвид свидетелствата че тя запазва авторитета си при новия фараон. Ахмос-Нефертари е посмъртно обожествена заедно със сина си Аменхотеп I по времето на Тутмос I, който организира местния култ към тях в Деир-ел-Медина.

Външна политика

[редактиране | редактиране на кода]

В сравнение с неговия предшественик и наследник, военните успехи Аменхотеп I са по-малко значителни, а сведенията за тях се базират повече на предположения, отколкото на сигурни доказателства. При липсата на свидетелства за мащабни кампании, неговото управление изглежда като време на затишие и относителен мир, между обединителните войни на Ахмос I и завоеванията на Тутмос I. Аменхотеп I наследява царството, формирано от баща му и запазва господството над северна Нубия, но вероятно не се опитва да разшири границите в Леванта.

Автобиографичен текст в гробницата на военачалника Ахмос, син на Ебана, документира египетски победи срещу нубийците[6][7]. Вероятно същата кампания е спомената в подобни надписи от гробницата на сановника Ахмос Pen-Nekhebet в Ел-Каб. В описанията се твърди за взети пленници, добитък, злато и няколко отрязани ръце на убити неприятелски предводители, които са представени от военачалниците като трофеи за фараона. Нубийският поход датиран към 7/8-а година на Аменхотеп I, представлява по-скоро потушаване на местно въстание и отблъсване на набези, отколкото опит за експанзия, тъй като няма данни за новоприсъединени територии. Южните граници на египетската власт по това време достигат до остров Саи, между втория и третия катаракт на Нил, където Аменхотеп I построява светилище[3][8]. Съседното от юг кушитско племенно царство (Керма) продължава след поражението си да съществува като евентуална заплаха, до неговия разгром и анексиране при Тутмос I две десетилетия по-късно. Аменхотеп I трайно затвърждава военно присъствие и контрол върху земите покорени от Ахмос I, където основава египетски колонии и възстановява крепости от времето на Средното царство[9]. Сведенията за назначения от фараона вице-крал в Нубия, на име Тури (Tjuroy), биха могли да се отнасят към 8-а година, както на Аменхотеп I, така и на неговия наследник Тутмос I[10].

Оскъдни и несигурни са сведенията за политиката на Аменхотеп I в Ханаан и Сирия. Неговата власт е засвидетелствана в Синай и оазисите в западната пустиня. Той провежда успешна експедиция срещу племето Кехек, чието местоположение не е изяснено (може би пустинни номади от запад или изток). Надпис от гробницата на сановника Аменемхет съдържа враждебно споменаване на царството Митани[10], разположено на североизток от Сирия, въпреки че това свидетелство би могло да бъде отнесено към по-късен период. Липсват данни за египетска военна активност в Леванта, но последвалите бързи успехи на Тутмос I в азиатската му кампания, може би са били предхождани от предполагаема дипломатическа и военна подготовка по времето на Аменхотеп I.

Културно развитие и монументи

[редактиране | редактиране на кода]
Статуя на Аменхотеп I в Лувъра

Подемът в изкуството и културата през управлението на Аменхотеп I донякъде представлява възраждане на стила и постиженията от епохата на Средното царство[11]. За пръв път от късните години на 12-а династия, около три столетия по-рано, отново се осъществяват мащабни строителни проекти, главно в Горен Египет и особено край столицата Тива. Много монументи започнати от Аменхотеп I са завършени при неговия наследник, или не са оцелели, понеже са били използвани като строителен материал от по-късните фараони. Той издига малки храмове или светилища в Карнак, сред които малък алабастров параклис на Амун, реплика на подобна постройка от времето на Сенусрет I. В Абидос е завършено мемориално светилище в памет на баща му Ахмос I[12]. В Дейр ел-Бахри е реставриран възпоменателния храм на Ментухотеп II, фараон от 11-а династия. В Ел-Каб е осветено светилище на Нехбет, възстановен е храм на Хатор в югозападен Синай, издигнати са различни малки строежи в Долна Нубия.

На придворния астроном Аменемхет, живял през управлението на Аменхотеп I, се приписва изобретяването на Воден часовник, както твърдят автобиографичните надписи от неговата гробница, въпреки че най-ранният открит такъв механизъм е датиран от времето на Аменхотеп III. Вероятно през царуването на Аменхотеп I е съставена книгата Амдуат (Онова което е в Дуат), част от „Книга на мъртвите“[13]. Папирусът Еберс, датиран от този период, съдържа важни сведения за египетската медицина и документира хелиакалния изгрев на Сириус[13].

Погребение и мумия

[редактиране | редактиране на кода]

Аменхотеп I революционизира строенето на гробници като разделя гробницата си от погребалния си храм, поставяйки началото на тенденция, запазила се през цялото Ново Царство. Негов възпоменателен (т.е. мемориален или погребален) храм е издигнат край Дейр ел-Бахри, но от него е оцеляло много малко, тъй като половин век по-късно е разрушен, за да бъде освободено място за големия Заупокоен храм на Хатшепсут. С голяма несигурност за негова гробница се приписва KV 39, която е може би първото погребение на фараон в Долина на царете, намиращо се в южния край на комплекса. Учените се съмняват че тази гробница въобще някога е била използвана от Аменхотеп I, тъй като там са открити картуши на Тутмос I, Тутмос II и Аменхотеп II, но липсват негови собствени. По-вероятното място на погребението е гробница ANB, в стария царски некропол западно от Тива, принадлежал на неговите предци от 17-а династия[14][15]. Аменхотеп I, заедно с майка му и неговата сестра-съпруга са може би последните владетели положени там. В същия район (дн. Дра абу ел-Нага) се намира и предполагаемият втори възпоменателен храм на фараона, недалеч от гробницата му[16][13].

След смъртта на Аменхотеп I и Ахмос-Нефертари, те са почитани като богове-патрони и покровители на Дайр ел-Медина – основаното от тях селище на работниците от некропола. Местния култ към обожествените майка и син е бил честван с ежегодни празненства и ритуали в продължение на повече от осем века. Мумията на Аменхотеп I е открита в царския тайник DB-320 в Дейр ел-Бахри, заедно с тези на много други владетели и техните семейства. Това е единствената царска мумия която не е била подробно изследвана от египтолозите, за да не бъде повредена уникалната по рода си изцяло запазена маска от картонаж, която покрива лицето[17].

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ The Royal Titulary pharaoh.se
  2. ↑ а б Aidan Dodson & Dyan Hilton: The Complete Royal Families of Ancient Egypt, Thames & Hudson (2004), p. 126 – 127
  3. ↑ а б в г Nicolas Grimal: A History of Ancient Egypt, Blackwell Publishing (2005), pp. 201 – 202
  4. ↑ Erik Hornung: The New Kingdom, In: Ancient Egyptian Chronology (Handbook of Oriental studies: Section 1, The Near and Middle East; vol. 83), Brill (Leiden/Boston, 2006), p. 199
  5. ↑ Philip Derstine: The Start of the Egyptian Lunar Month in Light of Early Eighteenth Dynasty Sothic and Lunar Dates, Göttinger Miszellen 249 (2016), pp.46 – 47 (Amenhotep I’s Sothic date)
  6. ↑ Biography of Ahmose, son of Abana (After K. Sethe, Urkunden der 18. Dynastie, Band I, 1914, §§1 – 11)
  7. ↑ László Török: Between two Worlds. The Frontier Region between Ancient Nubia and Egypt 3700 BC – AD 500, Leiden-Boston, Brill (2009), pp. 159 – 160
  8. ↑ Betsy M. Bryan: The 18th dynasty before the Amarna period (c. 1550 – 1352 BC), The Oxford History of Ancient Egypt, ed. Ian Shaw, Oxford University Press paperback (2002), pp. 213 – 214
  9. ↑ Margaret R. Bunson: Encyclopedia of ancient Egypt (Revised edition), Facts on File, Inc. (2002), p. 29 – 30
  10. ↑ а б Edwards, I.E.S: The Cambridge Ancient History (2nd ed.), Cambridge University Press (1982), vol. II, part 1., pp. 308 – 312
  11. ↑ William C. Hayes: The Scepter of Egypt: A Background for the Study of the Egyptian Antiquities in The Metropolitan Museum of Art. Part II: The Hyksos Period and the New Kingdom (1675 – 1080 B.C.), New York: The Metropolitan Museum of Art (1978), pp. 47 – 48
  12. ↑ Gun Björkman: Kings at Karnak. A study of the treatment of the monuments of royal predecessors in the Early New Kingdom, Uppsala University (1971), pp. 58 – 60
  13. ↑ а б в Nicolas Grimal: A History of Ancient Egypt, Blackwell Publishing (2005), p.203, p.206
  14. ↑ Nicholas Reeves, Richard H. Wilkinson: The Complete Valley of the Kings: Tombs and Treasures of Egypt's Greatest Pharaohs, Thames & Hudson Ltd (1996), pp. 88 – 90
  15. ↑ Sjef Willockx (2010): Three Tombs, attributed to Amenhotep I: K93.11, AN B and KV39
  16. ↑ Daniel Polz: The Location of the Tomb of Amenhotep I: A Reconsideration, In: Richard H. Wilkinson (ed.), Valley of the Sun Kings: New Explorations in the Tombs of the Pharaohs, Tucson: University of Arizona Egyptian Expedition (1995), pp. 8 – 21
  17. ↑ Ian Shaw, Paul Nicholson: The British Museum Dictionary of Ancient Egypt, British Museum Press (2002), p.28

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за
Аменхотеп I.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Аменхотеп_I&oldid=10669315“.